Защо в група?

Защото споделеното не тежи толкова. Защото, когато чуем другите, започваме да виждаме неща, които сами не сме забелязвали, защото свързването е необходимост. В началото може да си мислите, че сте сама, единствената, която се чувства така – като пълен идиот, който не е разбрал, не е усетил, не е предвидил. Но в групата бързо става ясно, че не сте сама. Другите също се лутат между болката, гнева и нуждата да продължат напред.

И не, няма да ви казваме да сте благородни, разбиращи и осъзнати. Ако имате нужда да се гневите, ще се гневим заедно. Ако имате нужда да оплюете бившия, ще го плюем заедно. Ако искате да се смеете на всичко, което някога сте вярвали, ще се смеем заедно. Защото всички тези емоции са част от процеса, независимо кой какво ви е казвал.

В заедността има сила. Има енергия, нещо, което лекува – не със захаросани клишета, а с искреност. Когато сме заедно, си припомняме, че не сме жертви, а хора, които търсят своето място в новата реалност. Споделеността носи вдъхновение, нови идеи, различен поглед върху нещата. Понякога, докато слушаш друг да говори, разбираш нещо за себе си.

И ако някой още веднъж ви каже да „пуснете миналото“ или че „всичко се случва с причина“, вероятно ще избухнете. Защото никой не ви е предупредил, че болката може да идва на вълни, че понякога ще ви е гневно, понякога страшно, а друг път просто ще сте уморени от всичко това.